Докато бях бременна изчетох всички материали за бременността и раждането. Бях напълно подготвена за тези моменти, но не и за кърменето и трудностите, с които се сблъсках след като родих. Това сега отчитам като най-голямата своя грешка и бих искала с написаното от мен да помогна на бъдещите майки, които искат да кърмят, за да не допуснат моите грешки.
По лекарско предписание родих секцио и както си му е редът кърмата ми дойде по-късно – на четвъртия ден. През тези дни никоя акушерка, сестра или които и да било в болницата не счете за нужно да ни обясни поне в общи линии какво трябва да правим ако искаме да кърмим. Първият път, когато си взех детето, след като излязох от реанимация (24 часа след операцията), получих подробният инструктаж: ,, Преди да дадете млякото от шишето сложете детето по 10 минути на едната и на другата гърда.” Това беше. Може би съм в грешка, че трябва да обясняват по-подробно какво точно да правиш, но моят лекар ми беше казал, че ще ми обяснят (по-точно че ще ми покажат) как да поставям детето на гърдата и ще ми помогнат ако не се справям. Но нищо подобно не се случи. Когато ми дойде кърмата единственото нещо, от което се вълнуваха акушерките беше веднага да ми се вземе добавката (шишенцето с адаптирано мляко) и да си отбележат във всички графици да не се объркат и пак да ми забъркат 30 мл мляко и да влязат в преразход. И затова пак ще кажа, че най-голямата ми грешка беше, че не прочетох нищо за кърменето преди да вляза в болницата. Една от причините за това беше, че винаги съм си мислела, че няма да кърмя. Все си мислех, че няма да имам кърма или нещо друго ще се обърка. Дори сега, когато пиша тези редове още немога да повярвам, че кърмя дъщеря си и то вече 9 месеца.
Първият ден от нашето кърмене беше най-трудният за мен и за малкото ми ангелче. Тя се опитваше да засуче с малките си устнички, но не успяваше да се справи и все си оставаше гладна. Беше ми много жал, направо сърцето ми се късаше като я гледах как се мъчи. Така се борихме почти цял ден, но аз не се отказах. Бях решила, че дори и да няма кой да ми обясни какво да правя, ще се справим и сами. Всичко, което съм правила в болницата е било по интуиция. Мъжът ми ми донесе помпа за кърма и крем за разранените зърна. Това беше всичко, от което се нуждаех за да мога да се справя. Все пак най-важното беше силно ми желание да кърмя детето си.
След като ни изписаха и се прибрахме вкъщи започнах да чета всичко, което намерих в Интернет за кърменето. Това много ми помогна да се справя с тази нова за мен ситуация. Само след няколко дни кърменето се превърна в най-приятното занимание за мен и моята дъщеря. Няма нищо по-красиво и мило от това да гледаш мъничкото си слънчице как се храни от теб. Толкова е прекрасно като чувство, че трудно може да се опише с думи.
Така неусетно минаха около пет месеца, през които с гордост мога да кажа бяхме изцяло на кърма. И дойдоха проблемите. Една вечер накърмих моето съкровище и я сложих да спи. Само след половин час тя се събуди с писък. Помислих си да не са колики, въпреки че този период отдавна беше минал за нас. Оказа се, че нямам достатъчно кърма и Анджи е останала гладна. Чувствах се ужасно като гледах как детето ми плаче, а аз нямам кърма да я нахраня. В този момент изобщо не исках и да помисля за адаптирано мляко. Чувствах се непълноценна като майка. Мислех си, че всичко друго освен кърма не е храна за моето дете. На следващият ден отново започнах да чета в Интернет материалите свързани с кърменето. Разбрах, че има възможност да увелича количеството на кърмата. Започнах да пия много течности (най-вече вода), да ям повече супи, плодове, зеленчуци. Кърмех на 2 часа и след всяко кърмене изцеждах каквото мога дори и да са 5 мл. През целият ден събирах каквото успея като количество и вечер отново се цедях, прибавях и събрано през деня (тъй като вечер не ми стигаше кърмата) и така заспивахме спокойно – знаех, че моето слънчице няма да е гладно през нощта. Трябваха ми около 10 дена, за да увелича количеството кърма, но най-важното е, че успях и продължих да кърмя моето съкровище. И така днес ставаме на 9 месеца и аз все още кърмя. Това ме прави много щастлива! Пожелавам на всички бъдещи майки да изпитат тази радост!