Дневникът на мама – Анджи е смисълът на моят живот

Мило мое дете, днес ти ставаш на 2 годинки и 8 месеца и вече разбираш почти всичко, което мама ти казва :) Затова реших да ти разкажа част от едно приключение, което предстои да продължава още много години :) това приключение се нарича ДА БЪДЕШ МАМА:) Днес искам да ти разкажа всички вълнумащи неща, които ми се случиха, от деня в който разбрах, че си в коремчето на мама. Първо искам да споделя с теб, че ти си зачената на празника свети Валентин. Това е денят, в който празнуват влюбените, а ние мама и тати празнуваме този празник всеки ден :), защото любовта ни е нестихваща и плод на тази любов си ти :) Мама нямаше търпение да разбере дали си в коремчето й и някак случайно се получи така, че си направи теста точно на 8-ми март сутринта. По-хубав и желан подарък мама не беше получавала, докато ти не се роди :) Когато ти се роди мило мое ангелче, мама ти направи дневниче, в което записва всички значими събития в твоя живот – кога се роди, как избрахме името ти, кога за първи път се усмихна, кога за първи се обърна по коремче кога за първи път седна самостоятелно, денят в който започна да пълзиш, денят в който се показа първото ти зъбче,денят в който проходи, първата ти Коледа , пъвият ти рождне ден и още много значими събития :) Още много години ще запълваме страниците на твоето дневниче, но сега искам да ти покажа дневничето на мама :) Тук в началото стой теста, който мама си направи:) За теб това е нещо странно, прилича на играчка, но за мама това е много скъп спомен, свързан с теб :) На първата страничка от моето дневниче стой една снимка. Тя е доста намачкана, защото докато ти беше в коремчето на мама, тя я носеше винаги с нея – това е снимката от първият 4Д ехограф. Това беше денят в който мама и тати те видяха вече оформено малко човече и нямаше по-голямо щастие на света за тях :) До снимката стои и диск на който има няколко клипчета от същият този ден. На тях се вижда как мърдаш в коремчето на мама и дори на едно от тях ни махаш с ръчичка:) На тази страничка има и още една снимка, която е от първият ехограф, на който видяхме как бие сърчицето ти. На тази снимка ти изглеждаш като една точица, но това за нас беше най-значимата и красива точица на света :) Докато ти беше в коремчето на мама най- прекрасните моменти бяха, когато вечер мама и тати се приберат от работа и ти започнеш да риташ в коремчето ми :) Ние те галехме и ти говорехме, а ти сякаш ни отговаряше по твой си начин :) На следващата страничка от дневничето на мама има нещо, което ти много обичаш и това са гривнички :) Питаш ме защо са две и аз сега ще ти ги покажа и ще ти разкажа :) Това са гривничките, които ни сложиха на ръчичките, в мига в който ти се роди:) Едната е по-мъничка, защото твоята ръчичка беше много мъничка, като на отпечатъците от ръчичка и краченце в твоето дневниче, които направихме с боя за яйца от Великден :) Чудиш се защо са розови и двете гривнички и ма асега ще ти обясни – защото си момиченце :) Знам ти искаш да ти сложа гривничката - добре, но мама иска да я пазиш, защото това ще остане спомен и за теб :)

Докато бях бременна винаги съм си представяла колко ще е хубаво да си имам бебче, едно розово пухкаво слънчице, което ще гушкам по цял ден и на което ще дам цялата си обич :) Но когато моето слънчице се роди всъщност разбрах, че представаа ми за майчинството е била доста погрешна. По-точно започнах да осъзнавам, че това е нов живот и аз трябва да дам всичко от себе си за това мъничко слънчице. След множеството безсънни нощи вече си мислех, че няма да мога да издържа нито минута повече без да поспя, но когато погледнех към моето малко ангелче, отново намирах сили да стана и да се гушкаме и люшкаме още една нощ :) Разбрах, че тези малки красиви очички, тези малки мили ръчички, това малко мило личице е в състояние да те накара да направиш всичко за него и в същото време е толко малко и невинно. Поредната нощ, в която аз те люлея на ръце, а ти вместо да спиш ми се усмихваш, аз те гледам и усещам колко е силна любовта ми към теб мило мое ангелче. Мама си мисли, че няма сили да стои будна, но въсщност силите й ги даваш ти :) И сега мило мое дете, когато ми кажеш: Обичам те, мило мами, кажи ми, че и ти ме обичаш:) няма по-щастлива от мен на света. Мама винаги ще те обича и не само, че ще ти го казвам, но и винаги ще ти го показвам. Когато твоите малки ръчички ме гушнат аз усещам най-прекрасната прегръдка на света, най-милите ръчички ме стискат, за да ми покажеш колко много ме обичкаш. И когато дойдеш и ме цункаш по бузката, а после ми кажеш да се обърна, че искаш да ме цункаш и по-другата за мен просто времето спира. Нищо друго няма значение в този момент освен ти и аз – Анджи и мама :) Всяка сутрин се събуждам с мисълта, че ти си до и усмивка озарява лицето ми :) А когато се събудиш и ми кажеш: Мамо, аспах се, гушкай ме :) мама няма търпение да те вземе в прегръдките си.

Мама е много горда с всяко твое постижение. Спомням си когато беше на три месеца и се опитваше да се обърнеш по коремче. Мама винаги беше до теб и когато се измореше от опитите и неможеше да се обърнеш самичка все още мама ти помагаше. След няколко дни ти се научи сама да се обръщаш, аз толкова много се радвах, чувствах се много щастлива. После, когато каза първата си думичка, която беше тати, аз бях много горда и чаках с нетърпение тати да се върне от работа, за да му разкажа :) А в деня, в който ти пусна ръчичките си от леглото на мама и тати и направи първите си самостоятелни крачки аз направо подскачах от радост :)

Майчинството ме научи на много търпение, защото това не беше силната ми страна :) Сега разбирам, че ако ти мое слънчице не ме беше променила щеше да ми е много трудно да те науча на всички важни и полезни неща, на които се учим всеки ден. Ти вече си голяма и искаш всичко сама да правиш, което е много хубаво, но изисква безграничното търпение на мама :) Понякога си мисля, че няма да издържа на поредното ти: Мамо, искам сама, но когато те погледна и видя колко си щастлива от това, че можеш да направиш нещо сама, забравям че бързаме за някъде или пренебрегвам факта, че ето сега най-вероятно ще направим поредната беля и мама ще чисти за кой ли път днес :) Но ти нали сама ме водиш и ми показваш беличките, които си направила, а на мама сърце не й дава да ти се кара, или пък когато ти се скара сърцето й се свива от мъка при вида на жалното ти изражение. А най-трудно е когато ти се скарам и ти дойдеш да ме гушнеш, защото мама трябва е силна и да не те гушка, което мама отново прави за теб, въпреки че ти сега не го разбираш :) Да си майка е най-прекрасното и може би най-трудното нещо на света :) Мама безкрайно много те обича и винаги ще е така, мама винаги ще бъде до теб и ще ти помага, ще те гушка, ще те целува и дори когато ти се кара пак безкрайно много ще те обича, просто зашщото АЗ СЪМ ТВОЯТА МАМА :)