Имало едно време едно момче и едно момиче. Те били сродни души, но все още не го знаели. Съдбата решила да ги срещне три пъти преди да ги събере. Всичко било като в приказките.

Това се случило преди четиринадесет години. Всичко започнало малко преди нова година. За първи път те се срещнали на голямо събиране. Запознали се и се заговорили. Неусетно времето минало и станало време да се прибират, а на тях не им се тръгвало. Разговорът бил толкова приятен, все едно се познават цял живот. Но имало и нещо, което пречело да са заедно. Тя била с друг. Били заедно от скоро, но тя не се чувствала така разбрана, както се почувствала вечерта с непознатото момче. Празненството свършило и всеки тръгнал по своя път – тя с другият, а той сам.

Минало време. Няколко месеца след нова година съдбата отново решила да ги срещне. Отново имало събиране и тъй като те имали общи приятели отново се срещнали. Той още я помнел от онази единствена прекрасна вечер, но този път той не бил сам. Момичето страдало, защото скоро се била разделила с онзи другият. Била много тъжна, но всички били по двойки и никой не й обръщал внимание. Той намерил възможност да се откъсне от половинката си и отишъл при нея. Само с няколко думи я накарал да се почувства по-добре, да се почувства отново значима и да повярва, че животът продължава и, че там някъде те очаква нещо по-хубаво, че в бъдещето ще има щастие и за нея, просто няколко думи, че отново ще бъде щастлива. Тя имала нужда точно от това, от малко подкрепа и една топла дума. И отново получила това, от което има нужда от него – непознатото момче. Той вече не бил непознат за нея, но като се има впредвид, че само два пъти си бяха говорили, за нея той беше непознатото момче, което два пъти се появява точно там където е тя и когато има нужда да си поговори с някой, който ще я разбере.

Минала пролета, дошло лятото. В последният летен месец момичето я очаквала голяма изненада. Един ден телефонът звъннал. Тя вдигнала слушалката и останала изумена. На телефонът бил той. Взел номерът от тяхна обща приятелка и решил да й се обади. Отдавна искал да го направи, но все не смеел. Сега решил да опита и чакал нейният отговор на въпросът: ,,Искаш ли да се видим?”. Този така обикновен въпрос бил всичко, което тя искала да чуе, разбира се отговорът бил: ,,ДА!”

Първата им официална среща била на 28 август преди дванадесет години. Срещали се всеки ден. Прекарвали с часове заедно, но не им омръзвало. Винаги имали какво да си кажат, какво да споделят. Две влюбени гълъбчета. Скоро заживяли заедно, защото и двамата чувствали, че другият е човекът, с когото искат да изживеят всички мигове в живота. Така всичко било прекрасно докато дошла зимата. Малко преди нова година един ден той се прибрал и бил много подтиснат. Предстояли най-хубавите празници – Коледа и нова година и той не искал да й каже какво се се случило, за да не разваля празниците. Казал й, че не е важно, но тя усещала, че не е така. Накрая го накарала да й каже. Истината била, че само няколко месеца, след като приказката започнала и те били толкова щастливи, съдбата отново се намесила, но този път, за да ги раздели. Не било завинаги, но тогава на нея и се струвало цяла вечност, все едно завинаги ще са разделени. Момчето й показало писмо, в което пишело, че трябва да изпълни дългът си към родината – една година казарма, една година раздяла. Трябвало да тръгне само шест дни след нова година. Било им много тежко, че ще са далеч един от друг. Роднините и приятелите на момичето не правели раздялата по-лека, защото все й казвали, че той ще я използва и когато се уволни ще я остави. Годината минала и всички изпитания, на които били подложени само още повече засили чувствата им. Любовта им била по-силна от преди. Годината минала и точно на 6 януари, на неговият имен ден, те отново били заедно и този път ЗАВИНАГИ.

Следващите десет години били най-хубавите в животът им. Работили много, за да могат, когато решат да имат детенце да му осигурят добър живот. Годините минавали, а те не се решавали да имат дете. Все си мислели, че не са постигнали достатъчно, че детето заслужава всичко. Един ден те решили, че постигнатото никога няма да е достатъчно и решили, че моментът е дошъл. Било в началото на зимата. Минали няколко месеца, но бебе нямало. Минала нова година, а това било и новогодишното пожелание на момичето и момчето, дори на нея й се паднал късмет от баницата : БЕБЕ :) Момичето се отчаяло. Тя гледала всички майки с деца и се питала защо и на нея не й се случва това щастие. И точно на празника свети Валентин съдбата отново се намесила и те създали своето така желано бебче, но още не знаели:) На осми март тя получила най-хубавият и най- желан подарък, поне за нея – двете чертички :) След девет месеца им се родило прекрасно момиченце, за което мечтаели и двамата. Нямало по-щастливи от тях. Вече били трима. Сега бебчето вече е на две годинки и всеки ден ги прави все по-щастливи.

Приказката продължава и до днес и аз момичето в главната роля навръх свети Валентин си пожелавам никога да не свършва. Пожелавам това щастие и на вас :)